Binev, R., 2022. Tongue rolling stereotypy in cattle – etiological, epidemiological and clinical investigations. Bulg. J. Vet. Med., 25, No 1, 80-88.

 

DOI: 10.15547/bjvm.2336

 

The present studies were carried out to establish the causes for appearance, prevalence, age- and sex-related features, the frequency and 24-hour pattern of clinical signs accompanying the tongue rolling stereotypy in cattle. The animals were distributed in 2 groups: group I (n=1055) – control animals that did not demonstrate the tongue play orosthenic syndrome and group II (n=48) – cattle manifesting this stereotypy. Both groups were uniform with regard to age, breed, body condition and sex. They were placed under equal housing conditions (animal hygiene parameters, feed quantity and quality) and activity regimens (walks, feeding etc.). It was found out that the causes for demonstration of the tongue rolling hyperactivity in cattle were the deprivation from food and boredom, due to deficiency of environmental stimuli. The studied stereotypy was observed in cattle in different age groups – suckling and weaned calves, as well as heifers, including pregnant ones. The tongue play activity was no longer exhibited by heifers after calving and moving into the basic herd of lactating cows. The highest intensity (up to 80%) of this orosthenic syndrome was manifested before the morning feeding, between 9.00 and 12.00 AM. Most commonly, the tongue rolling activity was found out in heifers between 13 to 25 months of age. The studied oral stereotypy was not accompanied with changes in measured clinical parameters – rectal body temperature, pulse and respiratory rates, rumen movements, as well as in other activities e.g. rumination, eructation, appetite, sentience, locomotion etc.

Key words: age and sex features, cattle, clinical signsр etiology, prevalence, tongue rolling (play)

 

Бинев, Р., 2022. Tongue rolling stereotypy in cattle – etiological, epidemiological and clinical investigations. Етиологични, епидемиологични и клинични проучвания при говеда с оралната хиперактивност въртене на езика. Bulg. J. Vet. Med., 25, No 1, 80-88.

 

DOI: 10.15547/bjvm.2336

 

 

Проведени са изследвания за установяване причините за възникването, разпространението, възрастовите и полови особености, както и честотата и денонощното разпределение на клиничните признаци, с които се характеризира „въртенето“ с език при говедата. Животните бяха разделени на 2 групи – I група (n=1055) контролни животни, които не демонстрираха оростеничния синдром „игра“ с езика и II група (n=48), говеда проявяващи това стереотипно поведение. Говедата от тази група бяха изравнени спрямо контролните по отношение на възраст, порода, телесно състояние и пол. Всички животни бяха поставени при еднакви условия (зоохигиенни параметри, качество и количество на изхранвания фураж) и режим на активности (разходки, хранене и др.). Установено бе, че причините за демонстриране на оралната свръхактивност „игра“ с език при говедата са състоянията на „очакване на храна“ и „скука“, възникващи поради недостатъчност на стимули на средата. Проучваната стереотипия се наблюдава при говеда в различни възрастови категории – бозаещи и подрастващи телета, както и при юници (вкл. и бременни). „Играта“ с език спира да се демонстрира от юниците след раждането и преместването им в основното стадо на лактиращите крави. Най-висока интензивност (до 80%) на проявление на симптома се установява преди сутрешното хранене, в интервала от 9 до 12 ч. преди обед. Най-често оростеничната активност „игра с езика“ се наблюдава при групата на юниците на възраст от 13 до 25 месеца. Проучваната орална стереотипия протича без промени в изследваните клинични показатели – вътрешна телесна температура, пулсовата, дихателната и търбушна фреквентност, както и по отношение на други активности като преживяне, оригване, апетит, сетивност, движимост и др.

 

Key words: възрастови и полови особености, говеда, клинични признаци, етиология, разпространение, въртене (игра) с език