Flis, M., 2021. Rabies in Europe in 2010-2019. Bulg. J. Vet. Med., 24, No 4, 544-558.

DOI: 10.15547/bjvm.2020-0077

The paper presents the epizootic and epidemiological situation of rabies in European countries during the last decade. The presented results indicate that the oral immunisation of fox anti-rabies (ORV), used in many European countries, significantly reduced the number of rabies cases found in ground mammals, but did not eliminate the virus at all. Currently, the largest reservoir of the virus are Eastern European countries where there are no immunisation activities or their effectiveness is low. Due to the absence of geographical barriers, the virus reappears in countries that have been described as free from rabies. As a rule, it is dragged into these areas along with the movement of companion animals and by people travelling to countries where the prevalence of the virus is common. It should be emphasised that due to the significant elimination of the virus in wild and domestic animals, it found quite quickly found a new reservoir in a specific group of mammals, having the ability to fly, like bats. Currently there is no possibility of carrying out any preventive measures in bats, so all the virus strains found in this group of animals are dangerous to humans, raising possibilities of epidemiological threat. It should be noted that despite the significant elimination of rabies in many European countries, given the almost unlimited possibilities of virus transmission to new areas, it still poses a serious threat to public health. Thus, it is necessary to constantly monitor the occurrence of the virus and possibly take preventive actions in terms of its elimination from the environment.

Key words: epidemiologic situation, epizootic situation, Europe, oral immunisation, rabies
 

Flis, M., 2021. Бяс в Европа през периода 2010-2019. Bulg. J. Vet. Med., 24, No 4, 544-558.

DOI: 10.15547/bjvm.2020-0077

Статията представя епизоотичната и епидемиологична обстановка относно беса в европейските страни през последното десетилетие. Представените резултати показват, че оралната имунизация на лисици срещу бяс, прилагана в много европейски страни, значително е намалила броя на случаите на бяс при бозайници, жевеещи на земята, но в никакъв случай не елиминира вируса. Понастоящем, най-големият резервоар на вируса на беса са източноевропейските държави, където или липсва имунизационна активност, или тя е ниска. Поради липсата на географски бариери, вирусът се появява отново в страни, декларирани за свободни от бяс. Като правило, той се пренася в подобни области с животните за компания и с хората, пътуващи от страни, където вирусът е често срещан. Трябва да се подчертае, че поради значителното елиминиране на вируса при дивите и домашните животни, той бързо намери нов резервоар при специфична група летящи бозайници, като прилепите. Засега няма възможност за провеждане на превантивни мерки при прилепи, затова всички вирусни щамове открити при тази група животни са опасни за хората и водят до епидемиологична заплаха. Трябва да се отбележи, че въпреки значителното елиминиране на беса в много европейски страни, предвид почти неограничените възможности за неговото пренасяне в нови области, той все още е сериозна заплаха за общественото здраве. Затова е необходимо постоянно да се следи наличието на вируса и по възможност да се предприемат превантивни действия за неговото елиминиране от околната среда.

Ключови думи: епидемиологична ситуация, епизоотична ситуация, Европа, орална имунизация, бяс