Youssif, N. H., N. M. Hafiz, M. A. Halawa & H. M. Aziz, 2021. Genes conferring anti­microbial resistance in cattle with subclinical mastitis. Bulg. J. Vet. Med., 24, No 1, 67-85.

DOI: 10.15547/bjvm.2019-0028

 

This study was carried out to evaluate the antimicrobial resistance (AMR) as a risk factor associated with some microorganisms isolated from subclinical mastitis (SCM) milk samples from Holstein Friesian dairy animals in Fayoum area, Egypt. The percentage of the SCM in the farm was found to be 41.18% and 63.88% at quarter and cows level respectively, with mean somatic cell count (SCC) of 8.8×10⁵ ± 9.2×10³ cells/ml and electrical conductivity (EC) 6.27 ± 0.066 mS/cm for SCM quarter milk samples. Out of the total 444 SCM cow milk samples, the most often isolated microorganisms were Staphylococcus aureus: 296 (66.6%), Enterococcus spp.: 230 (51.80%), Escherichia coli: 210 (47.29%) and Streptococcus agalactiae: 106 (23.87%). AMR was determined by disc diffusion test and the corresponding resistance genes were detected by PCR. Results of the in vitro susceptibility tests performed and the phenotypes indicated that the highest resistance to antibiotics for isolated microorganisms was against penicillin followed by amoxicillin + clavulanic acid, oxacillin and tetracycline, whereas moderate resistance was exhibited to oxytetracycline, ampicillin, sulfamethazole/trimethoprim, cefotaxime and erythromycin. However the most effective antibiotics against most isolates were nitrofurantoin and gentamicin followed by enrofloxacin, norfloxacin and cefoxitin. It was shown that the resistance to tetracyclines was due to the tetK or tetA(A) genes, the resistance to β-lactams (penicillins) –  to blaZ and blaTEM genes, to macrolides (erythromycin): to ermB and ermC genes. Methicillin resistance genes were mecA, mec1 and mecC, glycopeptides (vancomycin) resistance gene was vanA, and norfloxacin resistance was attributed to norA gene.

Key words: antimicrobial resistance (AMR) gene, risk factor, subclinical mastitis (SCM)

 

 

Youssif, N. H., N. M. Hafiz, M. A. Halawa & H. M. Aziz, 2021. Гени на антимикробна резистентност при говеда със субклиничен мастит. Bulg. J. Vet. Med., 24, No 1, 67-85.

DOI: 10.15547/bjvm.2019-0028

 

Това проучване бе проведено за оценка на антимикробната чувствителност (AMR) като рисков фактор  във връзка с някои микробни изолати в млечни проби от Холщайн-фризийски млечни крави със субклиничен мастит (SCM) в мухафаза Файюм, Египет. Случаите на SCM във фермата бяха съответно 41.18% и 63.88% на ниво млечна четвъртина и крава, със среден брой соматични клетки (SCC) 8.8×10⁵ ± 9.2×10³ клетки/ml и електропроводимост (EC) 6.27 ± 0.066 mS/cm за пробите от млечни четвъртини.  От общо 444 млечни проби със SCM, най-често изолираните микроорганизми бяха Staphylococcus aureus: 296 (66.6%), Enterococcus spp.: 230 (51.80%), Escherichia coli: 210 (47.29%) и Streptococcus agalactiae: 106 (23.87%). AMR бе определена с диск-дифузионния тест, а гените на резистентност – чрез PCR. Резултатите от in vitro тестовете за чувствителност и за определяне на фенотиповете показаха, че най-висока антимикробна резистентност на микробните изолати бе спрямо пеницилин, следван от амоксицилин/клавуланова киселина, оксацилин и тетрациклин, докато умерена резистентност бе установена спрямо окситетрациклин, ампицилин, сулфаметазин/триметоприм, цефотаксим и еритромицин. Най-ефективните антибиотици спрямо повечето изолати обаче бяха нитрофурантоин и гентамицин, следвани от енрофлоксацин, норфлоксацин и цефокситин. Бе доказано, че резистентността към тетрациклини се дължи на гените tetK или tetA(A) genes, тази към бета-лактами (пеницилини) –  на гените blaZ и blaTEM, към макролиди (eритромицин): на гените ermB и ermC genes. Гените за резистентност към метицилин бяха mecA, mec1 и mecC, генът за резистентност към гликопептиди (ванкомицин) - vanA, а генът за резистентност към норфлоксацин - norA.

Ключови думи: гени на антимикробна резистентност (AMR), рисков фактор, субклиничен мастит (SCM)