Koev, K., T. Stoyanchev, G. Zhelev, P. Marutsov, K. Gospodinova & V. Urumova, 2020. Molecular profiling and antimicrobial susceptibility of Escherichia coli O157:H7 isolated in Bulgaria. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 3, 310-318.

DOI: 10.15547/bjvm.2263

The purpose of this study was to detect the presence of shiga-toxin producing Escherichia coli (STEC) in faeces of healthy dairy cattle and to determine the sensitivity of isolates to several anti­microbial drugs. A total of 1,104 anal swab samples originating from 28 cattle farms were examined. After the primary identification, 30 strains were found to belong to serogroup О157. By means of conventional multiplex PCR, isolates were screened for presence of resistance genes stx₁, stx₂ and eaeА. Twenty-nine strains possesses amplicons with a size corresponding to genes stx₂ and eaeA, one had amplicons also for the stx₁ gene and one lacked amplicons of all three genes. Twenty-eight strains demonstrated amplicons equivalent to gene H7. The results from phenotype analysis of resistance showed preserved sensitivity to ceftriaxone, ceftazidime, cefotaxime, cephalothin, streptomycin, gentamicin, tetracycline, enrofloxacin and combinations sulfamethoxazole/trimethoprim and amoxicillin/clavulanic acid. Sensitivity to ampicillin was relatively preserved, although at a lower extent.

Key words: antibiotic resistance; Escherichia coli O157:H7, PCR, shiga toxin

Коев, K., T. Стоянчев, Г. Желев, П. Маруцов, К. Господинова & В. Урумова, 2020. Молекулярен профил и антимикробна чувствителност на Escherichia coli O157:H7 изолирани в България. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 3, 310-318.

DOI: 10.15547/bjvm.2263

Целта на това проучване бе да се установи наличието на шига-токсин продуциращи Escherichia coli (STEC) във фецеса на здрави млечни крави и да се определи чувствителността на изолатите към няколко антимикробни средства. Бяха изследвани общо 1,104 анални тампонни проби от 28 кравеферми. След първична идентификация, бяха установени 30 щама от серогрупа О157. Чрез конвенционална мултиплексна PCR, изолатите бяха изследвани за наличие на гените на резистентност stx₁, stx₂ и eaeА. Двадесет и девет щама притежаваха ампликони с големина, съответстваща на гените stx₂ и eaeA, един имаше ампликони и за stx₁ ген, а един щам не притежаваше амприкони за нито един от гените. Двадесет и осем щама показаха ампликони, съответстващи на ген H7. Резултатите от фенотипния анализ на резистентността показаха запазена чувствителност към цефтриаксон, цефтазидим, цефотаксим, цефалотин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, енрофлоксацин и комбинациите сулфаметоксазол/триметоприм и амоксицилин/клавуланова киселина. Чувствителността към ампицилин бе относително запазена, макар и в по-малка степен.