Sylejmani, D., I. Miftari, A. Hamidi & A. Robaj, 2020. Clinical and bacteriological examinations of dogs with tonsillitis. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 229-236.

DOI: 10.15547/bjvm.2192

The aim of this study was to investigate the presence of tonsillitis in dogs and isolation of bacteria involved as well as their antimicrobial susceptibility. For this purpose from June 2015 to August 2017, 12 clinical cases of dogs with tonsillitis have been examined, and a total of 24 samples were collected. Diagnosis was based on anamnesis, clinical signs, haematology and biochemical tests and bacteriological analyses. The isolation and identification of bacteria was carried out according to conventional microbiological methods and biochemical tests, while the antimicrobial susceptibility of bacterial isolates was tested using the disk diffusion method. Escherichia coli was the most commonly isolated bacteria with isolation rate 35.0%, followed by Streptococcus pyogenes (27.50%), Staphylococcus aureus (20%), Staphylococcus intermedius (10%) and Pasteurella spp. (7.5%). A high resistance to ampicillin, streptomicin and penicillin G was shown by E. coli, S. intermedius, S. pyogenes isolates. None of S. pyogenes, S. aureus, S. intermedius and Pasteurella spp., isolates was resistant to amoxicillin/clavulanic acid.

Key words: antimicrobial susceptibility, bacteria, canine tonsillitis

Sylejmani, D., I. Miftari, A. Hamidi & A. Robaj, 2020. Клинични и бактериологични изследвания при кучета с тонзилит. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 229-236.

DOI: 10.15547/bjvm.2192

Целта на това проучване бе да се изследва наличието на тонзилит при кучета, изолирането на бактериални причинители и тест на тяхната антимикробна чувствителност. За тази цели, от юни 2015 дo август 2017, бяха изследвани 12 клинични случай на кучета с тонзилит и бяха получени 24 проби. Диагнозата бе поставена на база анамнеза, клинични признаци, хематологични и биохимични кръвни тестове и бактериологичен анализ. Изолирането и идентифицирането на бактериите бе извършено чрез конвенционални микробиологични методи  и биохимични тестове, а антимикробната чувствителност на изолатите – чрез диск-дифузионния метод. Escherichia coli бе най-често изолираната бактерия - 35.0%, следвана от Streptococcus pyogenes (27.50%), Staphylococcus aureus (20%), Staphylococcus intermedius (10%) и Pasteurella spp. (7.5%). Висока резистентност към ампицилин, стрептомицин и пеницилин  G бе показан от щамовете E. coli, S. intermedius, S. pyogenes. Нито един S. pyogenes, S. aureus, S. intermedius и Pasteurella spp., изолат не бе резистентен към амоксилин/клавуланова киселина.

Ключови думи: антимикробна чувствителност, бактерии, тонзилит при кучета