Shumkova, R., B. Neov, A. Georgieva, D. Teofanova, G. Radoslavov & P. Hristov, 2020. Resistance of native honey bees from Rhodope Mountains and lowland regions of Bulgaria to Nosema ceranae  and viral pathogens. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 206-217.

DOI: 10.15547/bjvm.2201

The Western honey bee (Apis mellifera L., Hymenoptera: Apidae) is a species of fundamental economic, agricultural and environmental importance. The aim of this study was to compare the prevalence of some parasitic and viral pathogens in local honey bees from the Rodope Mountains and plain regions. To achieve this goal, molecular screening for two of the most distributed Nosema spp. and molecular identification of six honey bee viruses – Deformed wing virus (DWV), Acute bee paralysis virus (ABPV), Chronic bee paralysis virus (CBPV), Sacbrood virus (SBV), Kashmir bee virus (KBV), and Black queen cell virus (BQCV) was performed. Molecular analysis was carried out on 168 honey bee samples from apiaries situated in three different parts of the country where a mix of different honey bee subspecies were reared. In South Bulgaria (the Rhodope Mountains), a local honey bee called Apis mellifera rodopica (a local ecotype of A. m. macedonica) was bred, while in the other two regions (plains) different introduced subspecies existed. The results showed that the samples from the lowland regions in the country were outlined with the highest prevalence (70.5%) of N. ceranae, while those from the mountainous parts had the lowest rate (5.2%). Four of the honey bee viruses were identified – DWV (10/5.9%), followed by SBV (6/3.6%) and ABPV (2/1.2%), and one case of BQCV. In conclusion, the local honey bee A. m. rodopica (despite the higher number of samples) has shown lower prevalence of both nosemosis and viral infections. Therefore, this honey bee has to be preserved as a part of the national biodiversity.

Key words: Apis mellifera, Bulgaria, honey bee diseases, molecular detection

Шумкова, Р., Б. Неов, A. Георгиева, Д. Teофанова, Г. Радославов и П. Христов, 2020. Резистентност на местни пчели от Родопите и равнинните региони на България към Nosema ceranae и вирусни патогени. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 206-217.

DOI: 10.15547/bjvm.2201

Медоносната пчела (Apis mellifera L., Hymenoptera: Apidae) е вид с фундаментално значение за икономиката, селското стопанство и околната среда. Целта на това проучване бе да сравни превалентността на някои паразитни и вирусни патогени в местни пчели от Родопите и равнинните региони. За целта, бе извършен скрийнинг за 2 от най-разпространените видове Nosema spp. и шест вируса засягащи пчелите – вируса на деформираното крило (DWV), вируса на острия паралич при пчелите (ABPV), вируса на хроничния паралич при пчелите (CBPV), вируса на мехурчестия гнилец (SBV), Кашмирски пчелен вирус (KBV), и вируса на черния маточник (BQCV). Молекулярният анализ бе проведен при 168 проби от медоносни пчели от пчелини в 3 различни региона на страната, където се отглеждат смесено различни подвидове пчели. В южна България (Родопите), се отглежда местна пчела наречена Apis mellifera rodopica (локален екотип на A. m. macedonica), докато в другите два равнинни района – различни привнесени подвидове. Резултатите показват, че пробите от равнинните райони се отличават с най-висока превалентност (70.5%) на N. ceranae, а тези от планинските части – с най-ниска (5.2%). Четирите от вирусите бяха идентифицирани – DWV (10/5.9%), следван от SBV (6/3.6%) и ABPV (2/1.2%), и един случай на BQCV. В заключение, местната медоносна пчела A. m. rodopica (въпреки големия брой проби) показа най-ниска превалентност на двете ноземози и на вирусни инфекции. Следователно, тази пчела трябва да се съхрани като част от националното биоразнообразие.

Ключови думи: Apis mellifera, България, болести по пчелите, молекулярна детекция