Abd El-Razik, K. A., E. S. Ibrahim, A. M. Younes, A. A. Arafa, A. S. M. Abuelnaga & R. H. Hedia, 2020. Enterococcus faecium isolated from healthy dogs for potential use as probiotics. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 197-205.

DOI: 10.15547/bjvm.2213

This study aimed to isolate and identify enterococci obtained from fresh faecal swabs of 16 healthy dogs. Following molecular identification, all isolates were screened against the most critical virulence factors as well as enterocin (bacteriocin) determinants to confirm that the isolated enterococcus was safe to be used as host-specific probiotic. Enterococcus faecium was isolated and confirmed in 8 out of the 16 samples. Regarding the assessment of the virulence determinants, E. faecium strains were negative for tested (gelE and esp) virulence genes. Furthermore, the genome was evaluated for the incidence of five known enterocin genes by specific PCR amplification. Four strains encoding entAS-48 gene were found, while only one strain harboured the entL50A/B gene. Based on these results, five of the E. faecium isolated in this study were considered as promising probiotic candidates for dogs.

Key words: dogs, Enterococcus faecium, PCR, probiotic, virulence

Abd El-Razik, K. A., E. S. Ibrahim, A. M. Younes, A. A. Arafa, A. S. M. Abuelnaga & R. H. Hedia, 2020. Enterococcus faecium изолати от здрави кучета и потенциалната им употреба като пробиотици. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 2, 197-205.

DOI: 10.15547/bjvm.2213

Това проучване имаше за цел да изолира и идентифицира ентерококи от пресни фекални тампони, получени от 16 здрави кучета. След молекулярна идентификация, всички изолати бяха изследвани за най-важните фактори на вирулентност и тези, детерминиращи продукция на ентероцин (бактериоцин), за да е сигурно, че изолираният ентерокок е безопасен за употреба като специфичен за гостоприемника пробиотик. Enterococcus faecium бе изолиран и потвърден при 8 от 16-те проби. Що се отнася до определяне на детерминанти на вирулентността, щамовете E. faecium бяха отрицателни за тестваните гени за вирулентност (gelE и esp). Освен това, геномът бе изследван за пет известни гени за ентероцин чрез специфични PCR амплификации. Бяха установени 4 щама носители на entAS-48 ген, а само един – на ген entL50A/B. Въз основа на резултатите, 5 от изолатите E. faecium от това проучване бяха определени като обещаващи кандидат-пробиотици при кучета.

Ключови думи: кучета, Enterococcus faecium, PCR, пробиотик, вирулентност