Marcin, A., L. Bujňák, T. Mihok & P. Naď, 2020. Effects of humic substances with urea on protozoal population and fermentation in the rumen of sheep. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 1, 60-69.

DOI: 10.15547/bjvm.2199

The aim was to investigate the effects of humic substances (HS) combined with urea, on pH, ammonia, total volatile fatty acids (∑VFA), protozoal population, amylolytic and cellulolytic activities in rumen fluid (RF) of 12 female crossbred merino sheep (n = 6 in experimental EG and control CG groups). The basic daily ration consisted of 1.25 kg grass hay, 0.25 kg cereal grains – equally wheat and barley (daily intake of crude protein 113.45 g, crude fibre 394.19 g, crude fat 17.27 g and ash 71.85 g) and 10 g urea. HS were applied at 20 g.day^-1 per animal in EG on day 2–18. Increased protozoal cells (P<0.05) of Entodinium spp. by 243.19, of Diplodinium spp. by 5.11 and of Ophryoscolex spp. by 2.06 10³.mL^-1 were observed in EG on day 3. The effects on the amylolytic and cellulolytic activities as well as pH values were not significant. Ammonia was higher (P<0.05) in EG by 5.78 at 3 h and by 12.75 at 6 h on day 2, by 10.62 at 9 h on day 3, and by 7.84  mg.100 mL^-1 at 6 h on day 4 after feeding. ∑VFA were increased (P<0.05) by 3.89 mmol.L^-1 at 3 h on day 18 after feeding. The feed intake of HS combined with urea had significantly positive effects on the course of ammonia and protozoal population in RF.

Key words: ammonia, Diplodinium, Entodinium,Ophryoscolex, rumen fluid, sheep

Marcin, A., L. Bujňák, T. Mihok & P. Naď, 2020. Ефекти на хуминовите вещества с урея върху протозойната популация и ферментацията в търбуха на овце. Bulg. J. Vet. Med., 23, No 1, 60-69.

DOI: 10.15547/bjvm.2199

Целта бе да се проучат ефектите на хуминовите вещества (HS) в комбинация с урея върху pH, амоняка, общото съдържание на летливи мастни киселини (∑VFA), протозойната популация, амилолитичната и целулолитичната активност в търбуховата течност на 12 женски кросбредни тънкорунни овце (6 в опитната група и в контролната група). Основната дневна дажба се състоеше от 1.25 kg тревно сено, 0.25 kg зърно, равни части пшеница и ечемик (дневен прием на суров белтък 113.45 g, сурови влакнини 394.19 g, сурови мазнини 17.27 g и пепел 71.85 g) и 10 g урея. HS са прилагани в количество 20 g дневно на животно от опитната група от 2-я до 18-я ден. На третия ден, са наблюдавани увеличен брой протозойни клетки от Entodinium spp. (P<0.05) с 243.19, от Diplodinium spp. с 5.11 и от Ophryoscolex spp. с 2.06 10³.mL^-1. Ефектите върху амилолитичната и целулолитичната активност, както и върху рН стойностите не бяха съществени. Количеството на амоняка бе по-високо (P<0.05) с 5.78 mg.100 mL^-1 в опитната група на 3-я час и с 12.75 mg.100 mL^-1 на 6-я час на втория ден, с 10.62 mg.100 mL^-1 на 9-я час на третия ден и с 7.84  mg.100 mL^-1 на 6-я час на четвъртия ден след хранене. ∑VFA бяха повишени (P<0.05) с 3.89 mmol.L^-1 на 3-я час на 18-я ден след хранене. Приемането на HS заедно с урея имаше значителни положителни ефекти върху съдържанието на амоняк и протозойната популация на търбуховото съдържание.